ЧУЖДЕНЦИ, бежанци И ЗДРАВЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Законовата основа на правото на достъп до медицинска помощ на чужденците и бежанците в Република България е изградена от следните закони:
- ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
Предлагаме Ви извадки от тези закони, които имат пряка връзка към подзаконовите документи, регламентиращи практическите правила за оказване на медицинска помощ на чужденците и бежанците в Република България.
Извадки от
ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
Чл. 23. (1) Чужденците пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно.
(2) Краткосрочното пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Срокът може да бъде продължен от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер.
(3) Дългосрочното пребиваване е:
1. продължително - с разрешен срок до една година;
2. постоянно - с разрешен неопределен срок.
(4) (Нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Сроковете по ал. 3 не се прилагат за чужденците, получили закрила по Закона за убежището и бежанците.
Чл. 25. Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:
1. от българска народност;
2. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
3. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) малолетни и непълнолетни деца на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;
4. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването;
5. (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 се отчита само половината от времето на пребиваване;
6. (изм. - ДВ, бр. 11 от 2005 г.) инвестирали в страната над 500 000 щатски долара по законоустановения ред;
7. (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната;
8. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин;
9. (нова - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години.
Чл. 25б. (Нов - ДВ, бр. 52 от 2007 г.) Разрешение за пребиваване в Република България, без да са налице изискванията на този закон, получават и чужденците, на които по Закона за убежището и бежанците е:
1. предоставено убежище или статут на бежанец, както и членовете на семейството им - за срок 5 години;
2. предоставен хуманитарен статут, както и членовете на семейството им - за срок три години;
3. предоставена временна закрила - за срока на закрилата.
Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) (1) Чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, може да получи в Република България разрешение за дългосрочно пребиваване:
1. ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в Република България;
2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение.
(2) Разрешение за дългосрочно пребиваване се издава на чужденеца по ал. 1, ако отговаря на условията по чл. 24, ал. 2 и представи:
1. разрешение за работа в Република България - ако е работник или служител;
2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност - ако е самостоятелно заето лице;
3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебната година - ако пребиваването е с цел обучение.
Извадки от
ЗАКОНА ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ
Чл. 21. Чужденците, търсещи или получили закрила, имат право на български документ за самоличност.
Чл. 22. Членовете на семейството, придружаващи чужденец, на когото е открито производство за предоставяне на закрила или на когото е предоставена закрила, имат същите права и задължения, освен ако особени обстоятелства налагат друго.
Чл. 25. (1) На непридружен малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил закрила, който е на територията на Република България, се назначава настойник, съответно попечител, при условията и по реда на Закона за закрила на детето и Семейния кодекс.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) Непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, търсещи или получили закрила, се настаняват до навършване на пълнолетие в специализирана институция.
(3) Държавната агенция за бежанците осъществява контрол и взема мерки за предпазване на децата от физическо или психическо изтезание, жестоко, нечовешко или унизително отнасяне.
(4) До настаняването по ал. 2 непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, търсещи закрила, имат право на финансова и материална помощ от Държавната агенция за бежанците, равностойна на предоставената на пълнолетните чужденци, търсещи закрила.
(5) (Нова - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) До настаняването по ал. 2 непридружените малолетни или непълнолетни чужденци, търсещи закрила, ако нямат назначен настойник, съответно попечител, се представляват в производството от органа по чл. 15, ал. 7 от Закона за закрила на детето .
Чл. 29. (1) До влизането в сила на решението по чл. 70, ал. 1, т. 1 и 2 , чл. 75, ал. 1 или чл. 78 чужденецът, търсещ закрила, има право:
1. на преводач или тълковник, регистриран в Държавната агенция за бежанците, когато не знае български език;
2. да получи временно удостоверение за самоличност на бежанец;
3. на подслон и храна в транзитен или регистрационно-приемателен център;
4. на социално подпомагане, психологическа помощ, здравно осигуряване, достъпна медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване по реда и в размера, определен за българските граждани.
(2) Настаняването по ал. 1, т. 3 се извършва от Държавната агенция за бежанците в център или друго място за подслон след преценка на здравословното състояние, семейното и материалното положение на чужденеца при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците.
(3) По време на производството многодетен самотен родител, придружаван най-малко от три от ненавършилите пълнолетие деца, има право да получава за едно от тях финансова и материална помощ, равностойна на предоставяната на пълнолетен чужденец, търсещ закрила, която се осигурява от Държавната агенция за бежанците
Чл. 32. (1) След влизането в сила на решението по чл. 75, ал. 1, т. 1 бежанецът придобива правата и задълженията на български гражданин, с изключение на:
1. правото да участва в избори за държавни и местни органи, в национални и местни референдуми, както и да участва в създаването и да членува в политически партии;
2. да заема длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство;
3. да бъде военнослужещ;
4. други ограничения, изрично предвидени със закон.
(2) На чужденец с предоставен статут на бежанец или хуманитарен статут може да се окаже финансова помощ за настаняване в жилище за срок до 6 месеца от влизане в сила на решението за предоставяне на статут, при условия и по ред, определени от председателя на Държавната агенция за бежанците, съгласувано с министъра на финансите.
(3) Чужденецът с предоставен статут на бежанец има право да придобива недвижими имоти на територията на Република България при условията и по реда, предвидени за чужденци.
Чл. 39. Чужденците, по отношение на които е постановена временна закрила, имат право на:
1. пребиваване в страната за срока на временната закрила;
2. документ за самоличност;
3. социално самоосигуряване;
4. храна, подслон и облекло, труд, медицинска помощ и обслужване при условията и по реда, определени с акта за постановяване на временната закрила.
Чл. 70. (1) В срок до 3 дни от регистрирането на молбата интервюиращият орган е длъжен да вземе решение за:
1. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) отхвърляне на молбата като явно неоснователна по чл. 13 ;
2. (изм. - ДВ, бр. 31 от 2005 г.) прекратяване на производството по чл. 15, т. 5, 6 и 8 и чл. 16, т. 9 ;
3. допускане до производство по общия ред.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 решението трябва да съдържа произнасяне относно сигурността на държавата за чужденеца, в която следва да бъде върнат.
(3) Ако в срока по ал. 1 не бъде взето решение, се преминава към производство по общия ред, като личното дело на чужденеца незабавно се изпраща на председателя на Държавната агенция за бежанците.
(4) Решението по ал. 1 се връчва на чужденеца, търсещ закрила, като правата и задълженията, произтичащи от него, му се съобщават на разбираем за него език.
(5) Препис от решението се изпраща на председателя на Държавната агенция за бежанците.
Чл. 78. По предложение на съответния интервюиращ орган или по молба на чужденеца, търсещ или получил закрила, председателят на Държавната агенция за бежанците прекратява производството за предоставяне на статут, прекратява или отнема статут, когато са налице условията, предвидени в този закон.
Чл. 75. (1) Председателят на Държавната агенция за бежанците в срок до един месец от представяне на личното дело взема решение, с което:
1. предоставя статут на бежанец;
2. отказва статут на бежанец;
3. предоставя хуманитарен статут;
4. отказва хуманитарен статут.
(2) Липсата на достатъчно данни за преследване се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства и не може да бъде самостоятелно основание за отказ за предоставяне на статут.
(3) Председателят на Държавната агенция за бежанците при недостатъчност на събраните данни за конкретния случай може да продължава срока по чл. 74 до три месеца.
(4) При вземането на решението по ал. 1, т. 2 и 4 председателят на Държавната агенция за бежанците преценява всички основания за отказ.
(5) В решението по ал. 1, т. 2 и 4 председателят на Държавната агенция за бежанците се произнася относно сигурността на държавата за чужденеца, в която следва да бъде върнат.
Чл. 81. Актът за постановяване на временната закрила трябва да съдържа:
1. обстоятелствата по чл. 80, ал. 2 ;
2. начина на финансиране на временната закрила;
3. организацията и функциите на временен оперативен орган за прилагане на мерките по временната закрила;
4. вида и реда за издаване на документи за самоличност;
5. условията и реда за осигуряване на храна, подслон, облекло, труд, медицинска помощ и обслужване.
Чл. 82. (1) Временната закрила се постановява със срок до една година.
Извадки от
ЗАКОНА ЗА ЗДРАВЕТО
Чл. 83. (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 24.11.2006 г.) (1) Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.
(2) Редът за достъп до медицинска помощ на лицата по ал. 1 се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.
(3) Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г. и бр. 89 от 2004 г.) и Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г. и бр. 101 от 2002 г.), се ползват с медицинска помощ по чл. 81 и 82 наравно с българските граждани.
(4) Чужденците, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на външните работи и министъра на правосъдието.
(5) Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
(6) В случаите, при които задължителната застраховка по ал. 5 се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и редът се определят с наредба на Министерския съвет.
(7) Разпоредбите на ал. 4 - 6 не се прилагат за чужденци, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България и за които се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване.
(8) Редът за достъп до медицинска помощ в Република България на лицата по ал. 7 се определя с наредбата по чл. 81, ал. 3.
Извадки от
ЗАКОНА ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ
Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 110 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г., предишна текст на чл. 33 - ДВ, бр. 95 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
4. (доп. - ДВ, бр. 54 от 2002 г., в сила от 01.12.2002 г.) лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на убежище;
5. (нова - ДВ, бр. 18 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет № 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина (обн., ДВ, бр. 48 от 1993 г.; попр., бр. 52 от 1993 г.; изм., бр. 54 от 1995 г., бр. 20 от 1996 г., бр. 38 и 73 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г., бр. 89 от 2004 г.) и Постановление на Министерския съвет № 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България (обн., ДВ, бр. 42 от 1997 г.; изм., бр. 72 от 1999 г., бр. 101 от 2002 г.);
Чужденци, които се ползват с правата на
българските граждани при оказване на медицинска помощ:
- На които е разрешено постоянно пребиваване в Република България
- Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина
- Чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония
- Чужденци или за лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно пребиваване в Република България с изключение на тези по чл. 3, ал. 3 и които имат право на достъпна медицинска помощ като българските граждани.
- Лицата с предоставен статут на бежанец или предоставено право на убежище от датата на откриване на производството за предоставяне на статут на бежанец или право на убежище.
Чужденци, които не се ползват с правата на
българските граждани при оказване на медицинска помощ
1. Имат разрешение за продължително пребиваване и които притежават виза със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни:
- (изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) Имат основание да им бъде разрешено постоянно пребиваване или са сключили брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
- (доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) са финансово осигурени родители на постоянно пребиваващи в страната чужденци или на български гражданин;
- (изм. - ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) са постъпили на продължително лечение в лечебно заведение и разполагат с финансови средства за лечение и издръжка;
- са кореспонденти на чуждестранни средства за масово осведомяване и имат акредитация в Република България;
- са пенсионно осигурени и разполагат с достатъчно средства за издръжка в страната;
- (изм. - ДВ, бр. 42 от 2001 г.) са членове на семейството на чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване;
- (нова - ДВ, бр. 42 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 29 от 2007 г.) са родители на чужденец или са във фактическо извънбрачно съжителство с чужденец, получил разрешение за продължително пребиваване на основание чл. 22, ал. 3;
- (нова - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) желаят да извършват дейност с нестопанска цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи и с председателя на Държавна агенция "Национална сигурност";
2.Чужденци, изпратени на лечение съгласно договори в областта на здравеопазването, страна по които е Република България.
3.Чужденците, които пребивават краткосрочно или преминават транзитно през страната.Ako e продължен срокът за краткосрочно пребиваване също не се ползват с правата на българските граждани при оказване на медицинска помощ.
Плащането, цените, условията, обема и реда за оказване на медицинска помощ е уредено с НАРЕДБА № 2 от 1.07.2005 г. за условията и реда за оказване на медицинска помощ на чужденците, които не се ползват с правата на българските граждани.
Списъкът на международните актове за сътрудничество в областта на здравеопазването или социалната политика между Република България и други страни са дадени в Приложение 1 към наредбата.
ЧУЖДЕНЦИ И ЗДРАВЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ)
Чужденец според българското законодателство е всяко лице, което:
- не е български гражданин;
- не е гражданин на друга държава - членка на Европейския съюз;
- не е гражданин на една от останалите държави по Споразумението за Европейското икономическо пространство(Норвегия,Исландия и Лихтенщайн);
- или не е гражданин на Конфедерация Швейцария.
Сроковете за пребиваване на чужденците в Република България имат пряко значение за правото на достъп на медицинска помощ, обемът на помоща, реда и начина на заплащане.Поради това ще отбележим, че чужденците пребивават в Република България краткосрочно и дългосрочно.
Краткосрочно пребиваване е до 90 дни от датата на влизането в страната. Срокът може да бъде продължен от службите за административен контрол на чужденците по причини от хуманитарен характер.
Дългосрочно пребиваване е:
1. продължително - с разрешен срок до една година;
2. постоянно - с разрешен неопределен срок.
Чл. 25. от ЗЧРБ Разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците:
1. от българска народност;
2. пет години след сключването на граждански брак с постоянно пребиваващ в страната чужденец;
3. малолетни и непълнолетни деца на постоянно пребиваващ в страната чужденец, които не са встъпили в брак;
4. родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка, а в случаите на припознаване или осиновяване - след изтичане на 3 години от припознаването или осиновяването;
5. пребивавали на законно основание без прекъсване на територията на страната през последните 5 години, като в случаите по чл. 24, ал. 1, т. 3 се отчита само половината от времето на пребиваване;
6. инвестирали в страната над 500 000 щатски долара по законоустановения ред;
7. които не са лица от български произход, родени на територията на Република България, изгубили са българското си гражданство по изселнически спогодби или по собствено желание и желаят трайно да се установят на територията на страната;
8. които до 27 декември 1998 г. са влезли, пребивават или са родени на територията на Република България и чийто родител е сключил граждански брак с български гражданин;
9. членове на семейството на български гражданин, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години.
Правата на чужденците за достъп до медицинска помощ
Чл.83 на Закона за здравето:
1. Чужденците, на които е разрешено постоянно пребиваване в Република България, се ползват с медицинска помощ наравно с българските граждани.
2. Чуждестранните студенти и докторанти се ползват с медицинска помощ наравно с българските граждани ако са приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на :
А. Постановление № 103 на Министерския съвет от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина.
Б .Постановление № 228 на Министерския съвет от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България.
Редът за достъпът до медицинска помощ наравно с българските граждани (точки 1 и 2) се определя с Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ.
3. Чужденците, които:
А. Пребивават продължително или краткосрочно в Република България
Б. Или преминават транзитно през нея, заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебното заведение, при условия и по ред, регламентирани с Наредба № 2 от 1.07.2005 г. за условията и реда за оказване на медицинска помощ на чужденците, които не се ползват с правата на българските граждани
4. Чужденците, които пребивават краткосрочно в страната или преминават транзитно през нея, са длъжни да имат сключена здравна осигуровка или застраховка, покриваща разходите за лечение и болничен престой за времето на пребиваване в страната, доколкото друго не е предвидено в международен договор, по който Република България е страна.
В случаите, при които задължителната застраховка не се сключва при влизане в страната, общите условия, минималната застрахователна сума, минималната застрахователна премия и реда се определят с наредба на Министерския съвет.
5. Разпоредбите на ал. 4 - 6 не се прилагат за чужденци, които пребивават продължително или краткосрочно в Република България.За тях се прилагат правилата за координация на системите за социална сигурност по смисъла на § 1, т. 22 от допълнителната разпоредба на Закона за здравното осигуряване.
Ако имате въпроси и неясноти по текстове от горепосочените закони, моля пишете ни.